Водосвет и молитва за здраве и благоденствие

Водата

Употребата на материални вещества като носители на благодатни сили е засвидетелствана от първите години от историята на християнската църква. Такива първоначално били елей и вода. Освещаването им изразява признаването на значимостта на материалните вещества в преобразяването на света, превръщането му в ново творение и съучастието му в домостроителството на спасението.

Водата е материален елемент с широка употреба и богата символика. Тя е свързана с живота и без нея няма живот. Тя унищожава, но и оживотворява; погубва старото и създава новото; тя чисти, затова се ползва от всички очистителни ритуали за очистване и освещаване на човеци и предмети.

На първо място – водата освежава. За организъм, който е обезводнен и пресушен, тя носи облекчение; потушава мъчението от жаждата, дава нова енергия и живот на тъканите. Също така, водата очиства. Тя умива и отмахва петната. Отстранява всяка следа от мръсотия. По този начин водата задоволява две фундаментални нужди на нашето съществуване – нуждата от освежаване и нуждата от очистване. Желанието за вода е по-силно, по-напрегнато дори от желанието за храна. „Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!“ (Пс.41:1)

От сътворението водата е не само неотделима част от човешкото битие, но и част от неговия религиозен живот. Св. Библия е изпъстрена със събития, където тайната на човешкото спасение е свързано с водата, например всемирния потоп, преминаването през Червено море, канарата с вода в Синайската пустиня, реката Йордан, къпалните Витезда, Силоам и пр. Господ Иисус Христос чрез кръщението Си в Йордан освети природата на водите и заповяда на последователите Си да ползват водата за кръщение. Поради богатата естествена символика на водата и връзката й с тайната на нашето спасение св. Църква я употребява от най-ранни времена не само в своите тайнства (Кръщение и Евхаристия), но и в някои обреди от очистителен и осветителен характер — като символ на живота, на възраждането, на очищението и освещението и като сила, която възражда, очиства, освещава човека и околната му среда, за да съдейства при създаването на новото небе и новата земя (2 Петр. 3:5-7; Откр. 21:1) и за личното спасение на човека. Вярата в лечителните свойства на осветената вода била разпространена не само сред християните, но и сред езичниците.

Богослужебният типик на Православната църква съдържа пет обреда за освещаване на вода: освещаване на водата при св. Кръщение, освещаване на водата при обновление на храм, велик водосвет, малък водосвет и освещаване на т. нар. “Бабина вода”.

Малък водосвет

Малкият водосвет е последование, при което се призовава Божието благословение над водата, която придобива особени благодатни свойства и сили да прогонва видимите и невидимите врагове, да освещава храмове и предмети, да изцелява душевни и телесни недъзи и др. Осветената вода се нарича още „светена вода“, „света вода“, „агиазма“ и др.

За основание на малкия водосвет послужили събитията в къпалнята Витезда в Йерусалим, в която „от време на време“ Ангел Господен слизал и раздвижвал водата, а който от лежащите там болни първи влизал в нея, оздравявал (Йоан 5:1-4).

Този водосвет може да бъде извършван навсякъде, както в храма, така и в частни домове, в стопански сгради, на полето, на кораб и навсякъде, където има нужда.

Малкият водосвет е най-популярният и най-често извършван чин на водоосвещение в практиката на Източно-православната църква. Днес популярност придобила практиката този водосвет да бъде извършван след края на литургията, т.е. приемането на осветената на него вода ставало след като християните се причастили.

Във водосвета са намерили израз много библейски образи, които споменахме по-горе, особено евангелският образ на „живата вода” – знак на благодатта на Светия Дух. С молитва във водата се потапя кръстът, и водата се освещава. Чрез водата се предава невидимата Божия благодат. С нея се поръсват хората, а също домовете и други предмети като знак за очистване, тя се приема с благоговение през цялата година. Както за човешкото тяло е необходима вода, така за душата е необходима Божията благодат.

Всяка сряда от 10:00 ч. се отслужва водосвет в храма и се чете молитва за здраве и благоденствие.

МОЛИТВАТА

Молитвата е средство чрез което човекът общува със своя Творец. Като израз на религиозно чувства и като средство за общение на човека с Бога молитвата е част от всички богослужебни последования. Тя е една от най-характерните прояви на вътрешното богопочитание. Чрез нея човек разкрива пред Бога своите радости, скърби, нужди, желания и очаквания.

С нея са свързани всички житейски потребности на християнина, с неговия ежедневен бит, както и с някои извънредни обстоятелства.

Когато се молим трябва да произнасяме думите на молитвата, съсредоточавайки се единствено върху тяхното значение. Защото целта не е да изпитаме емоции, а да придобием благодатта на Светия Дух. А благодатта на Светия Дух действа там, където човек остава чужд, „оголен“ от човешки елементи. Дори и на пръв поглед добрите елементи не помагат на молитвата.

В молитвата търсим Бога, търсим Господ Иисус Христос. Защото милостта и спасението е Христос, т.е. Всичко. Светците не искали от Бога нещо, а искали Бога. Защото каквото искаме да намерим, ще го намерим в църква. „Богатите обедняха и огладняха, а ония които търсят Бога няма да се лишат от никое благо”, чуваме на петохлебието в храма. Господ добавя: „първом търсете царството Божие“. Да си припомним за свети Порфирий, неговото богословие беше: „Христос е Всичко. Когато имаш Всичко, имаш всичко. Нима нещо ще ти липсва? А тези, които търсят Господа, няма да се лишат от никое благо.“

В молитвата трябва да заглушим нашата воля, егоизъм, похоти, за да чуем Божия глас. Молитвата не е егоистичен монолог, а диалог, не отиваме само да кажем, а и да чуем. Бог ни говори. Защото молитвата е среща. Тя не е просто въпрос на свещен дълг, не е едно трябва, някакво религиозно задължение, а още по-малко акт, който вършим, за да изгоним злото от нас, за да ни споходи доброто. Молитвата не е припомняне за Бога в най-неподходящия час от деня. Молитвата е голяма среща – защото се срещат две големи тайни – Бог и човешкото сърце, което е невероятна и необяснима тайна според отците на Църквата.

Молитвата е необходима за нас: не само защото дяволът води битка с нас и ние трябва да воюваме с него, но и защото трябва да влезем в непосредствена връзка с Животоподателя Бога, за да ни даде собствения Си живот. Чрез молитва ние именно разбираме, че Бог участва във всичко, което се случва в нашия живот.

„Непрестанно се молете”, ни призовава св. ап. Павел, а Самият Христос ни завещава молитвата „Отче наш”. За да се обърнем истински към Бога с молитва е задължително да бъдем подготвени да приемем Неговата воля за себе си, независимо каква е тя. Всяка молитва трябва да завършва така: „Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“ (Лука 22: 42).

Понякога се питаме: „Защо е нужно да се молим, искайки от Бога разни неща, нали Бог така или иначе знае какво ни е нужно?”. Молим се не само, за да изпросим от Бога нещо (макар че, разбира се, в някои случаи просим от Него и конкретна помощ в различни житейски обстоятелства). Но не това трябва да е основното съдържание на молитвата. Главното съдържание на молитвата трябва да си остава всякога самото заставане пред Всевишния, самата среща с Него. Молим се, за да постоим с Бога, да се докоснем до Него, да усетим присъствието Му.

Когато се молим сме длъжни да се настроим спрямо Бога, да настроим целия свой живот, всички струни на душата си. Когато го направим, приучавайки се да изпълняваме всички Негови заповеди, когато Евангелието се превърне в наш нравствен и духовен закон и заживеем с Божиите заповеди, тогава ще започнем да усещаме как нашата душа в молитвата откликва на Божието присъствие, подобно на камертона, който отговаря на правилно обтегнатите струни.

Молитвата е дело на цялата Църква, най-благородната проява на любовта в Христос. На двояката любов, чиято едната страна гледа към Бога и отразява Неговия образ, а другата — към братята и сестрите, във всеки от които разпознава този образ.

Молитвите биват различни видове, в зависимост от нашите нужди, а също и благодарствени и хвалебни.