Кръщене

Водата

„Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие”. (Иоан 3:5)

Възраждането се извършва с вода и със Светия Дух. Чрез призоваването на Св. Дух по време на кръщението водата се пречиства от всяко зло влияние и добива освещаваща сила.

Отричане от злото

Кръщението изисква предварителна нагласа на душата. Затова в началото се извършва отричане от злото. Свещеникът духа в лицето на кръщавания с диханието на Живота, аналогично на вдъхването на живот при създаването на човека (Бит.2:7). Обръщайки се на запад като символ на света, тъмнината, посоката на сатаната, кръщаваният се отрича тържествено от властта на врага. Това е акт на свободната ни воля. След това се обръща на изток – символ на  волята ни да следваме Бога – на изток е олтара, от изток изгрява светлината.

Изповядване на вярата

„Вярвам в Него като в Цар и Бог”

Тържественото четене на Символа на вярата е израз на собствената вяра на съчеталия се с Христа. Знанието ни за Христа е на път да стане познаване на Христа и приемането Му като наш цар и Господ.

Елеят на радостта

В древния свят елеят се е използвал като лекарство и източник на светлина, следователно на радост. На гръцки означава милост, а в Библията е и символ на помирението и мира. Помазването с елей е символ на пресътворяване на човека – на неговото тяло, членове, сетива. Чрез помазването кръщаваният получава благословението на Църквата.

Потапянето

Кръщението (на гр. ез. ваптизо = потапяне) се извършва с трикратно потапяне във водата от свещеника, обърнати на изток и изричането на думите: Кръщава се рабът Божий…(името) … в името на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Амин. Това е Тайнството – дарът на Христовата смърт и Възкресение за всеки един от нас. Още веднъж сме в началото. Новият човек е сътворен отново по подобие на Създателя си в един свят, изпълнен с Божия слава.

Новите одежди

„Всички вие, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте, Аллилуия.“

Обредът сваляне на одеждите и обличане в бяла дреха означава връщане към състоянието на невинност. В Рая първият човек отрекъл и отхвърлил съдействието и призоваването на Светия Дух и затова останал гол, разголен, без благодатта на Светия Дух – ето това означава в Библията, че човекът е бил гол. Чрез силата на Светия Дух човекът се „облича в Христа”, охристовява се – това е и символичното обличане на новите бели дрехи.

Тайнството Миропомазване

Миропомазването идва веднага след кръщението. Обединяването на двете тайнства е твърде древно и показва, че с кръщението отново се запечатва изтрития божествен образ, а миропомазването възстановява божественото подобие. Миропомазването е нашата огнена Петдесетница. Св. Дух бележи душата на просвещавания с небесен и божествен печат, а видимо това става, когато свещеникът помазва със св. миро тялото на кръстения и казва: „Печат на дара на Светия Дух ” (1Иоан2:20,27, 2Кор.1:21-22). Белязаните със Светия Дух са станали христоносни, за да бъдат храмове, „изпълнени със Светата Троица”. Св. миро е направено от елей и скъпоценни балсами и билки и освещаването му се извършва на Велики Четвъртък от патриарха.

Влизане в Царството – Шествието

Следкръщелното шествие (сега трикратното обикаляне на купела) има пасхален и евхаристиен смисъл и е древно по произход. Чрез него новият живот, получен в Кръщението и приел печата на Светото Миро, става преход от този свят в Царството Божие. Това е шествие към новия ден на Божията вечност. Шествието свързва Тайнството Кръщение с Тайнството Евхаристия, в която Църквата изявява дара и присъствието на Царството Божие в този свят.

Евангелието

„Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа”. (Мат.28:19)

Този призив, четен след Миропомазването, е обърнат към всеки кръстен. Той означава, че наред с мисионерите, упълномощени от Църквата, всеки миропомазан е до известна степен също мисионер, „апостолски мъж”. Всеки от нас, кръстените, трябва да проповядва Словото Божие, не само на думи, но и с живота си.

Тайнството Евхаристия (Причастяване)

„Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него …  и има живот вечен” (Иоан.6:56,54)

Древната Църква съединявала в едно три тайнства, споменавани като главни – Кръщението, Миропомазването, Евхаристията – и наричала всичко това просвещение. Евхаристия е гръцка дума и означава благодарение, благодарствена служба. Това тайнство се извършва по време на литургията и при него става причастяването на верните. Евхаристията е тайнство на тайнствата по думите на св. Дионисий Ареопагит. Във всички молитви на кръщението и миропомазването се изпросва от Бога и причастяването на новокръстения със светото тяло и драгоценна кръв на Христа. Св. Йоан Златоуст казва: „Веднага щом излязат от водата, ги водят към страшната трапеза, и вкусват от Тялото и Кръвта Господни, и Стават обиталища на Духа Светаго.”  „Краят на всички Тайнства е това – пише св. Симеон Солунски – причастяваме се с Тялото и Кръвта на Самия Христос и телесно се съединяваме с Него.”  Така, получилият нов живот, облечен в благодатта на Св. Дух вече е просветен, достоен да участва във всички тайнства на Църквата.

Затова е редно кръстеният да пристъпи към своето първо причастие възможно най-скоро след кръщението си. След това да спазва Църковния ред, като посещава редовно богослуженията в храма, спазва постите на Църквата и изповядва греховете си пред свещеник, за да е достоен да се причастява със Светите Дарове и така да бъде истински член на Тялото Христово – Неговата Църква.

Постригването

Последният обред е постригването на косата. Той винаги е бил един от основните религиозни обреди, символ на покорство и жертва. От незапомнени времена човекът смятал косата за съдържаща власт и сила. Пример за такава вяра е библейската история за Самсон. Християнският обред на постригването освен в кръщелното богослужение се извършва при замонашаването и при посвещаването на четци, иподякони, певци, тоест на членове на клира.

Новият живот

Всеки от нас, който е кръстен, е направил вече своя избор – да живее един нов живот – живот в Христа. Това означава да спазва двете Христови заповеди на любовта, в които се съдържат Десетте Божии заповеди – „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си”. (Лука.10:27)