Вести

“Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Защото в Него всички са живи”

(Лука. 20:38)

Църквата е отредила в съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни, което е седмица преди началото на Великия пост) да се извърши  задушница. Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите.

На Задушница, след заупокойната Литургия, се отслужва обща панихида.

С нея почитаме паметта на близките ни, които са се представили в Бога. С вяра и надежда за възкресение се молим за мир и упокоение на душите им, Бог да им прости всяко волно и неволно прегрешение, да ги вреди в място светло, място злачно (тревисто), място покойно, гдето пребивават всички праведници и да ги вчисли в недрата на Авраама, Исаака и Иакова, където да пребивават до славното Второ Пришествие на нашия Господ Иисус Христос.

Обичайно в храма се носи варено жито, хляб и вино и се раздават за “Бог да прости починалия”. Житото от помена символизира възкресението, а хлябът и виното – Тялото и Кръвта Христови в св. Евхаристия. Ние подаваме храна, не защото душата се храни и облича – тя е нематериална, а заради делото на милостинята. Защото знаем – „Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу” (Притч. Сол. 19:17), и „Давайте милостиня според силите си“, казва Господ (Лука 11:41).

Записваме имената на кръстените починали за поменаване в заупокойната Литургия, както и на панихидата, за да изпълним  така заповедта на Господа да възлюбим ближния като себе си, защото молитвата, която отправяме,  е израз на любовта ни към тях.

Като ден, специално посветен на покаянието, задушницата напомня и на нас, живите, за смъртта. И нашето тяло някой ден ще се върне там, от където е взето, за да се издигне душата ни към небето.

Неделята след задушница е наречена Месни заговезни, защото за последно в нея ядем месо. Седмицата след Месни заговезни до следващата неделя – Сирни заговезни се полага да се яде храна без месо. Може да се яде сирене, яйца, млечни продукти и риба. От понеделника след Сирна неделя започва Великия пост.