Вести

В църковния календар на Православната Църква 1 август се нарича празник на „Произхождение (изнасяне) на св. Кръст”.

Думата „произхождение”, а ако по-точно се преведе от гръцки език, е „предисхождение”, т. е. „носене отпред”, се подразбира извършваното в този ден шествие с част от истинския Живототврящ Кръст Господен. Този обичай е съществувал във Византийската империя от дълбока древност – в града на свети Константин.

В гръцки часослов от 1897 година произходът на този празник се обяснява така: „Заради болести, които доста често върлуват през август, отдавна в Константинопол се е утвърдил обичай да се изнася Честното Дърво на Кръста по пътищата и улиците за да се осветят местата и да се отклонят болестите. В навечерието, на 31-ви юли, го изнасяли от царската съкровищница, полагали са го на светата трапеза във Великата църква (св. София). От този ден до Успение Богородично, са се извършвали литии по целия град и Кръстът се е предлагал на народа за поклонение. Това именно е и произхождение на Честния Кръст”. На 14-ти август Кръстът отново се възвръщал в царските палати.

Така виждаме, че от 1 август до Успение Богородично константинополските християни правели литии из целия град с Кръста, след което го оставяли пред народа за поклонение. Това е изнасянето на Честния Кръст. Този обичай, в съединение с другия обичай в Константинопол – да се освещава вода в придворната Константинополска църква в първия ден на всеки месец (с изключение на януари, когато освещаването се извършвало на 6-тия ден – Богоявление, и септември, когато се извършвало на 14-и – Кръстовден), послужил за основа на празника в чест на Светия и Животворящ Кръст и тържественото освещаване на водата в изворите, което се извършва на 1 август.

След ХІІ-ХІІІ в. в Гръцката Църква това свещенодействие от местно станало общо, заедно с разпостранението на иерусалимския устав. Настоящата служба за Кръста е съставена от разнородни елементи – кондак и тропари от по-стари служби на 14-ти септември. В славяския миней канонът, който се среща и в гръцки ръкописи, а също така и общите стихири не говорят за празника, единият е взет от 14-ти септември (Въздвижение) и принадлежи на Йоан Дамаскин.

Във византийската традиция били установени пет, празника свър­зани с честния и животворящ кръст. Някои от тях били местни празни­ци на Йерусалимската църква, които впоследствие започнали да се чест­ват в целия християнски свят.

Христовият кръст е „знамението на Сина Човечески“ (Мат.24:30), отличителен белег за вярата в разпнатия на Голгота Богочовек и за принадлежност към Християнската църква. Той е символ и връхна точ­ка в изкупителното дело на Спасителя и от първите християнски веко­ве е предмет на особено почитание.

Празникът „Произхождение (изнасяне) на св. Кръст” на 1 август е третият от храмовите празници на нашия храм “Въздвижение на св. Кръст Господен” в София, кв. Лозенец. На 14 септември – Въздвижение на св. Кръст Господен-(Кръстовден) ние честваме основния храмов празник, а на третата неделя на Великия пост – Кръстопоклонна е вторият ни храмов празник.