Патриаршеска литургия за Кръстовден в столичния храм „Въздвижение на Светия Кръст Господен“
На 14 септември – Кръстовден, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил възглави светата Литургия за празника на столичния храм „Въздвижение на Св. Кръст Господен“, кв. „Лозенец“, в съслужение с Негово Високопреосвещенство митрополита на Западна и Средна Европа Антоний, Негово Преосвещенство Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, ставрофорен иконом Кирил Дидов – духовен надзорник на Софийска епархия, иконом Любомир Стоянов – председател на църковното настоятелство при храма, храмовото духовенство, иконом Илиян Алексиев, свещеник Спасимир Иванов (Руска православна задгранична църква), протодякон Иван Петков и дякон Иоан-Стоян Иванов.
Песнопенията бяха благолепно изпълнени от хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов – секретар на Софийската света митрополия.
По време на Великото славословие от св. Олтар за поклонение бе изнесен Честният Кръст, в който е положена частица от светия Христов Кръст.
В края на светата Литургия Негово Светейшество поздрави вярващия народ с големия християнски празник и произнесе слово, споделяйки:
„Верни са думите на свети апостол Павел, когато казва: Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта (I Кор. 1:21) Какво е това „безумство на проповедта“? Ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство (I Кор. 1:23).
Човекът, който се уповава на своя повреден от страстите и греховете, ограничен ум, не може да проумее – а и не е по човешките сили да се проумее – великата тайна на Боговъплъщението и изкуплението. Как може Бог да се въплъти, да стане човек, да претърпи разпятие по човешкото Си естество и да възкръсне? За мъдростта на този свят това е безумство. Но именно чрез онова, което светът нарича „безумство“, човеците приеха силата Христова. Защото се казва: Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия (I Кор. 1:18).“
„Силата на Кръста се проявява не само външно, но най-вече във вътрешното обръщане на човеците, които виждат недостатъчността на собствените си сили, виждат безсмислието на човешкия живот без Бога, откъснат от Него, и виждат силата, която идва от разпнатия на Кръста Господ Иисус Христос.
Виждаме с каква сила изпълни Господ Кръстното дърво! Той не само понесе болестите и изцеляваше болните, но понесе и човешките немощи. Когато човечеството Му отвръщаше с неверие, упреци и бездушие, Той изпитваше скръб. Когато Го обвиняваха несправедливо, когато Го осъждаха, когато Му се подиграваха, когато Го разпъваха, Той продължаваше да се моли. Колкото и да Го огорчавахме, Той не отхвърли никого. Човеците виждаха живота на Иисус Христос и не можеха да Го търпят, защото не желаеха да се освободят от греха. Искаха да Го премахнат, за да не се чува името Му – с най-позорната смърт Го умъртвиха, сложиха голям печат на гроба, за да остане всичко в забвение. Но силата Христова победи всичко това.“
„Силата на Кръста се прояви в това, че изцяло укрепи човешкото естество, душите и сърцата на повярвалите човеци, възприели силата Христова, които вече бяха готови всичко да претърпят, но да не се разделят от Христа.
По същия начин и за нас в днешно време силата на Честния и Животворящ Кръст ни помага да преодоляваме трудностите. Като знаем какво Господ е претърпял за нашето спасение, да не се отчайваме от трудностите, които изпитваме, от бездушието, от отхвърлянето, от неверието и развращението, които са около нас, а често и в нас самите; да не се отчайваме от греховете и немощите си.
Господ Иисус Христос е дошъл да помогне и на нас в нашите немощи и слабости – чрез силата на Кръста да ни укрепи; да погледнем към Кръста, да се поклоним и да кажем: „Господи, прости! Господи, помогни! Ти толкова пострада за нас, а ние Те презираме, сякаш не зачитаме тази жертва. Но, Господи, не ни оставяй! Ти Си дошъл и Си претърпял всичко за нас. Потърпи и нашата немощ, нашето упорство, греховността ни; дай ни сила да се поправим!“ И силата на Честния Кръст ще ни обнадежди и подкрепи, така че, носейки „безумството на проповедта“ на разпнатия Христос, да живеем и да пазим паметта за тази велика жертва; да живеем по Бога и да се трудим за своето спасение.
Нека в този ден се зарадваме за всичко, което Господ Иисус Христос донесе чрез Своята жертва и Възкресение“ – завърши словото си Негово Светейшество.
От свое име и от името на енорията при храма отец Любомир изказа благодарност на Негово Светейшество за посещението и отслужването на Божествената Литургия, като му поднесе скромен подарък.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
Източник: СОФИЙСКА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ